Едната и единствена Църква Христова

Свето православие

ЕДНАТА И ЕДИНСТВЕНА ЦЪРКВА ХРИСТОВА

Тодор БИКОВ,
политолог

Християнската Църква

се появява на света преди малко повече от двайсет века на Петдесетница, когато „всички се изпълниха с Дух Свети“ /Деян. 2:4/. Тя винаги е имала и ще има непримирими врагове, които са воювали и ще воюват с нея, като са целели и целят напълно и завинаги да я погубят. Църковната история ни разкрива векове на покъртително мъченичество за Христовата вяра, ала това е друга тема. Както също важна, но друга тема е и въпросът кой и защо преследва истинската православна вяра и Църква.

Поставям си конкретната задача да осветля какво догматически е Църква, от какво се състои тя и каква е целта на нейното съществуване. Изясняването на тези въпроси е особено важно, защото болшинството българи, които близо половин век бяха възпитавани в краен атеизъм и дух на богоборство, не могат да си оформят веща позиция. Разбира се, въпреки тежките времена за Църквата Бог не допусна народът да се откъсне от Христа, защото е обещал на тези, които вярват в Господ Иисус Христос и Го изповядват като Бог и Спасител, че върху тях… именно „на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят“ /Мат. 16:18/.

Но въпреки че и „душата по природа е християнка“, само вяра – без дела и светлината на знанието, не е достатъчна, за да бъдем наистина и завинаги Христови в Църквата, и чрез нея. Защото само в Църквата вярващите встъпват в единение помежду си и с всички разумни същества – с ангелите и с душите на праведниците – само в нея стават членове на великото Царство Божие, което обгръща векове и вечност, небе и земя и се управлява от нетленния Цар Господ Иисус Христос.

Църквата и Царството Божие не са едно и също

Царството Божие е духовно, невидимо, то е тържествуващата Църква, която обхваща небесните ангели, светци и праведници, а земната, войнстващата Църква, е на път към Небесното царство Христово и тържеството в Христа. Земната Църква е видимо, организирано единство на вярващите в Господ Иисус Христос, които имат общ култ и управа и е не само път към Царството Божие, но и негово осъществяване на земята, само че непълно, в някаква степен и в някои отношения. Предназначението на войнстващата Църква е преди всичко да проповядва Небесното Царство Христово, да приема чрез светото кръщение членове за него, да ги усъвършенства в духовния живот чрез тайнствата, богослужението и с други църковни средства и да бъде среда, в която членовете й да възрастват в идеала – Царството небесно. Целта на Църквата най-ясно се посочва в богооткровените думи на св. ап. Павел: „И Той /основателят и основата на светата Църква, Господ Иисус Христос – бел. ТБ/ постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването на Сина Божи, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство“ /Ефес. 4: 11-13/.

Обобщено казано: Църквата е богочовешко единство на вярващите в Богочовека Господ Иисус Христос, които в Него и чрез Него търсят спасение от греха и смъртта чрез духовно общение и единение с Бога и очакват да възкръснат за живот вечен след Второто Христово пришествие. Това общество, основано от самия Христос, не е човешка организация, а богочовешки организъм в едно тяло Христово с невидим Глава Иисус Христос. То се обединява от еднаква вяра, единно свещеноначалие /иерархия/, еднакви тайнства и постига освещение и спасение чрез действието в него на Духа Божи.

Това е едната и единствена Църква, която богоуподобява и спасява човека

и е невъзможно тя да се заблуди и да миропомаже недостоен клир, да кръщава непристойни християни. Дух Светий наставлява Църквата, а Той е онзи истински Утешител и Осветител, когото Христос изпрати от Отца, за да учи на истина и да просветлява ума на верните. Светият Дух говори в Свещеното писание чрез пророците и апостолите, а посредством светите отци и учители, чиито правила и истини са признати от светите вселенски и поместни събори, Той учи Църквата. Затова и Българската православна църква, като част от Вселенската православна църква, не може да бъде заблудена и да избере недостоен клир и да кръщава непристойници. Няма как чуждо тяло да стане част от тялото Христово. Възможно е последващо отпадане от Църквата, но не поради заблуда на Духа Светаго, а заради отдалечаване от Живоначалния Дух.

Църква, власт, общество

Църковният клир и църковният народ имат общи задължения към социума – семейството, обществото, държавата – всеки от своята позиция. Като членове на Църквата, те се подчиняват на нейните правила и канони, ала като граждани на държавата са длъжни да изпълняват законите й, а също нейните изисквания, когато те не противоречат на Божиите норми, защото „Трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци“/Деян. 5:29/. Сам Господ Иисус Христос ни учи: „Отдавайте прочее кесаревото кесарю, а Божието Богу“ /Мат. 22:15–21/. Самият Той общувал с военачалници, митари и други държавни чиновници, помагал им и ги приемал за свои последователи. Когато римският прокуратор на Иудея Пилат Го попипал: „Не знаеш ли, че имам власт да те разпна, и власт да те пусна?“, Христос отговорил: „Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише“ /Иоан 19:11/.

Пловдив, 17 декември 2015 г.