Библията и „Новият световен ред“

Тодор БИКОВ,
политолог

БИБЛИЯТА И „НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД”

Книгата „Битие” от Светата Библия ни разкрива, че в предпотопните времена човечеството се развратило дотолкова, че станало само „плът”, т.е. достигнало най-греховното състояние. Всеки винаги за всичко мислел и желаел само зло. И Бог решил да изтреби чрез потоп всичко живо на земята. Благодат пред него намерил само Ной – когато цялото човечество на земята се разтляло, само той останал праведен и непорочен.

Господ сключил завет с Ной и цялото му семейство – той и жена му, тримата му сина Сим, Хам и Иафет, с жените им, както и по две от всички видове животни да бъдат запазени от водите на потопа в ковчег-кораб, който Ной направил по божия поръка, за да се спаси и продължи живота в чистия му вид след всемирния катаклизъм.

Всичко така и станало. Потопът измил от грях лицето на Земята, от хората останали само праведникът Ной и семейство му. Ной обаче първи от човеците насадил лозе, произвел вино и без да иска, се опил с него. След което легнал гол в шатрата си. Синовете му реагирали различно: Хам, бащата на Ханаан, видял голотата на баща си, излязъл от шатрата и подигравателно съобщил компрометиращия факт на братята си. Тогава Сим и Иафет взели дреха, тръгнали заднешком и свенливо… благоговейно покрили Ной, без да гледат голотата му.

Деянието на Хам, за разлика от поведението на братята му, било изцяло греховно: синът се радвал, че можел да изложи, оскърби и осмее баща си, който бил образец на строг и богоугоден живот. Затова Ной, като изтрезнял и „узна що бе сторил над него по-малкият му син”, проклел Ханаана и пророкувал, че семето на Хам ще робува на робите у Сима и Иафета.

Проклел Ханаана, а не баща му Хам, понеже уважавал Божието благословение над синовете си, дадено преди всемирните води да залеят земята. Бащата на следпотопното човечество пророкувал и това, че иафетитите ще се разпространят най-много на земята и ще господстват над потомците на другите му синове. Поколението на Иафет щяло да се засели дори и в шатрите на семитите, от които ще произлезел и самият Спасител: Господ Бог, Синът Божи се въплътил от светия Дух и Пресветата Дева Мария и се родил като Давидов потомък именно сред израилтяните – ветхозаветния богоизбран народ, издънка на Сим.

Но за да препятстват Божия промисъл, много родове от потомците на Ноевите синове, още когато езикът им бил един и общ, напуснали първоначалните си селища в Армения, където след потопа ги „закотвил” Ноевият ковчег, и оттам се преселили в Сенаарската земя – Месопотамия. Тук те почнали да строят град и кула от тухли и земна смола; кула, висока до небето, за да си създадат име и да не се пръснат по цялата земя, както определил за тях Бог. Градът и кулата не били довършени, защото Бог смесил езиците на богоборците и те престанали да се разбират. Останало само името на града и недовършеното стълпотворение: нарекли ги Вавилон – „смешение”.

Замисленото от сенаарските строители било проява главно на злата, нечестива и богопротивна воля на хамитите. С построяването на величествен град и дръзка кула, освен да задоволят славолюбивото си и гордо желание за бляскаво име сред поколенията, те целели още да си създадат такъв културен и политически опорен център, че да не се пръснат и други племена да не ги подчинят. Напротив, хамитите се надявали дори да поробят семитите и иафетяните – да властват над света, мимо божията воля.Човечеството било заплашено от страшен политически и културен деспотизъм, от свирепа проява на нечестието и растящото с кулата идолопоклонство.

Истината на вярата и спасителното благочестие могли да изчезнат. Представлявайки организирано цяло сред човешкия род, чрез единия световен език, хамитите се опитвали да наложат „нов световен ред” на земята, като унищожат всичко свято и възвишено у човека, свеждайки живота му единствено до материалните интереси, първично-нагонните усети и въобще до гнусното богоборство. Затуй Бог смесил езика и разпръснал народите. Така той отстранил условията за всеобщото крайно развращение на цялото човечество.

Господ дал възможност на отделните племена да се развиват и да разкриват свободно дадените им заложби за културно и нравствено съвършенство; открил волята си за нова епоха в историята на човечеството, а не за „нов световен ред”, какъвто се опитвали да наложат тогавашните нечестивци, а днес – техните последователи от Втория Вавилон. Съдбата обаче на „новия им град” няма да е по-различна от участта на сенаарския мегаполис и на по-малките му братя – градовете Содом и Гомора, които Бог унищожи с огън и жупел… Амин.

Пловдив, 2 ноември 2015 г.