Тялото на бляна

   Тодор БИКОВ

Минко Танев е поет емблема. Името му олицетворява съвременната пловдивска поезия в един от перфектните ѝ варианти.  Стиховете му са белязани от ярка естетическа идейност и своеобразна архитектоника. Те представляват  хармонични поетически констелации, които въздействат и с форма, и със съдържание.

Под перото на Минко Танев оживява типизирана сетивно-конкретна и нюансирана нагледност, която обобщава характера и чертите на различни предмети, явления, процеси, хора. Микро- и макрообразността – художествената „плът“ на произведенията му, поражда естетическа наслада, защото разкрива идейно-емоционални истини и води до съпреживелищен катарзис, структурирана е и е поднесена  по законите на красотата и високия стил.

Тематиката, която поетът разработва, е предимно лирическа. Тя е богата палитра от пориви и чувства и релефно отразява душата и света, като разгръщането и развитието на образите следва вариациите на емоционалния градус и вътрешната логика на лирическия сюжет.

Стихотворният ритъм в книгата е многофункционален. Сам по себе си той не носи определено смислово или емоционално значение, но взет заедно с другите особености на стихотворната реч, засилва една или друга интонация, придава по-особено звучене, по-контрастна изразителност на мерената реч и нейното лирическо съдържание. Ритъмът върви ръка за ръка с лексикални, синтактични, интонационни и звукови средства, като косвено спомага по-ярко да се предаде идейно-емоционалното послание и така допълнително въздейства чрез организацията и съразмерността на литературната реч.

„Небесен блян“* е поетическата оратория на Минко Танев. Връх и мащаб на твореца. Висините, които поетът е превзел в борба със себе си и света, са отчетливи степени на творческа воля и разкриват различни равнища на съзидание, устремено към съвършенство и красота.  А красотата е знак на победа в сблъсъка с препятствия. Докато истината е разумът, който се развива като абсолютен дух, изкачвайки се спираловидно нагоре до непосредствено самосъзнание, красотата е интуиция – проблясва огнен меч и пише пламенните си истини върху сенчестата страна на духа, за да я освети. Всичко това придава на поета  вълнуващия образ на  войн, който едновременно е в перманентна атака и кръгова отбрана, но с ясна посока на действие и съзнание за ценност и значимост на избрания път:

Сам със Словото съм. Сам

и пред кръста.

Чудото да пресъздам

                  земетръсно.

 

Вулканични върхове

в мен изригват

и безкраят ме зове

в звезден цикъл.

 

В лоното на любовта

падам ничком.

И сияйно затрещя

Бог във всичко.

            /„Светлинни разпятия“/

 Всичко Друго и всеки Друг извън красотата е зло, което трябва да се преодолее и животът да продължи да се самозаражда в борба. Защото битието всъщност е победа, доминация, трайна хегемония на волята, а свободата е битка със света и себе си, за да се надмогне страданието от временната слабост чрез хармония и любов, чрез светлина:

Изплуват формите размити

от призрачните глъбини –

гигантски сблъсък на звездите

нощта до дъно проясни.

 

 

И ни разделя. Без пощада.

Възвишена. И мнима. Смърт.

И се въздига. И пропада.

Светлинната вълна. Отвъд.

 

Предчувствах бездната, прибоя

и грохот лунен ме зове.

Небесна моя. Свидна моя.

Чрез теб общувам с богове.

                                                                             /„Бдения“/

 В стихосбирката „Небесен блян“ Минко Танев е поновому социален, хуманен, чувствителен и автентичен. Интимните му лирически произведения въздействат с топлината и трепета от чисто духовното съприкосновение и общуване. Творчеството му обаче е неделимо в естетико-философската си компактност. Цялото е по-богато от която и да е своя част и само в него откриваме и ще преоткриваме превъплъщенията на самобитния творчески натюрел.

Чисто стилистичен белег, който също приобщава поета към майсторите на поетическото слово, е изключителната синтетичност на изказа му. Авторът твори без излишна дума, дори запетая, което придава простота, конкретност и изключително въздействие на поетическите му послания.  Убедете се сами – „Прилив“:

Безвремие. И празнота.

В душата.

Върни ми, Боже, любовта

разпната.

 

Насилието изтръгни

от корен –

не искам да съм мъченик

притворен.

 

С вълната слънчева печал

разлей ме

върху брега осиротял

без Ейми…

 Със стихосбирката си „Небесен блян“ Минко Танев умело изразява богатата си творческа личност и успява да превърне съкровените си блянове в осезаема  и ярка действителност.

 

 /Заб. Рецензията е публикувана във в. „Словото днес“, бр. /729/, 24.Х.2013, година ХVII./                             

__________                                                                                                                                                                                                                                                                                    *Танев, Минко. „Небесен блян“; съставител Тодор Биков, художник – Янина Шашинг. Издателство „Българска книжница“, София, 2013, с. 96.