Капка водно огледало

HPIM3184Живопис от Янина Шашинг

Тодор БИКОВ

КАПКА ВОДНО ОГЛЕДАЛО

На плачеща върба дъждовните чучури
кръга на езерния хоризонт преливат.
Небесната вода света от сън пробуди –
бедрата на жена сте, брегове игриви.

И устни жадни хлад от езерната чаша
на глътки щедри живата вода напиват.
По плачеща върба светликът дар изпраща –
пречистваща сълза и горска самодива.

Пловдив, 18 януари 2016 г.

Published in: on януари 18, 2016 at 8:51 am  Вашият коментар  

Черна медовина

IMG_1218

Тодор БИКОВ

ЧЕРНА МЕДОВИНА

Самотно вечерно плашило
гнезда пъдпъдъчени тъпче
и косове черни се крият
в лозята отсреща на хълма.

Над хълма роят се звездите –
пчелина небесен събират,
и мед от восъчна пита
събира помръкнал пчеларят.

В очите на косове черни
гнезда пъдпъдъчени чезнат.
Лозята наливат се с мъка
и черно памидово грозде…

Пловдив, 10 януари 2016 г.

Published in: on януари 10, 2016 at 7:08 am  Вашият коментар  

Задушница

IMG_1216

 

Тодор БИКОВ

ЗАДУШНИЦА

В памет на баща ми

Старата къща,
свела чело,
гостенин

среща.

Онемелите ъгли
в люлка от паяжина
улавят

сърцето.

Стъклата, назъбени,
отхапват от прашния поглед
и той се смалява

в момчешки.

Споменът, милият,
от рамката рипва,
прегръща сина си

лудешки.

Черно и бяло
очите преплитат
и скриват

сълзата.

Кремъкът чатна,
коминът задиша,
димът записа

тъгата.

Пловдив, 7 януари 2016 г.

Published in: on януари 8, 2016 at 11:23 am  Вашият коментар  

Блясъкът на слънцето се върна

1656050_1390067867930573_1922064041_n   Илюстрация от дъщеря ми Янина Шашинг

 

Тодор БИКОВ

БЛЯСЪКЪТ ВЪРХУ СЛЕНЦЕТО
СЕ ВЪРНА

Зелена, блестяща
и хлъзгава
увива се
змийската кожа

около дървото
на живота.
И омайва
плода.

Червей на съмнение
разяжда отвътре
очната ябълка
на зреенето;

слана попари
голото лято
на сърцето
и възкос са косите

на вятъра
с листи в ръка.
Ведно с небосвода
пръст вкусва небцето

и слънце облича
плътта на земята –
житният клас.
И проблясва надежда.

Пловдив, 02 януари 2016 г.

Published in: on януари 2, 2016 at 5:54 pm  Вашият коментар  

Фанàра

SONY DSC

Тодор БИКОВ

ФАНÁРА

Врящо котле е денят,
а парата –
игра за вятъра.

Дете
на пръсти се повдига –
пръст да пипне
пламъка.

Момче
на слънцето се моли
и то косите си прибира
с фиба.

Сърце –
от пусто в празно
си прелива.

Врабче –
небесно бяло
пеленаче.

Щурче –
на ледени кристали
плаче.

Ври, кипи светът…

Published in: on декември 28, 2015 at 2:37 am  Вашият коментар  

Слава Тебе, Господи, слава Тебе!

26277.b. Рождество

Рождественско

СЛАВА ТЕБЕ, ГОСПОДИ, СЛАВА ТЕБЕ!

Тодор БИКОВ

Алилуйя*, алилуйя, алилуйя! Слава Тебе, Господи, слава Тебе!
Дълго мълчах аз, търпях и се сдържах, но сега ще викам като родилка:
– Назря времето, Господи, и разкъса душите ни! Роди се, както възкреси тридневно усопшия Лазар, погребан в мрачната пещера и сърцето! Със сълзи Те умиваме, Господи, плътта ни е Твоят повой, Сине Божи. От Бога Ти се роди и от рóда в род в нас Си. И ние в Теб сме, Христе наш.
А когато неверник попита как родихме Единородния, Който предвечно е роден, бездруго ще отвърнем:
– Господ Иисус Христос докосна сърцата ни и Дух Светий с Живот ни осени. Бръкнете с показалец в раната между ребрата Христови, откъдето тèче кръв и вода, и самият пръст ще покаже Пътя, по който се родихме с нашия Спасител, в нашето безсмъртие. И ще се уверите, че „Иисус е Христос, Син Божий” и „Син Человечески”, а „всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога: това е духът на антихриста” – синът на погибелта!
Алилуйя, алилуйя, алилуйя! Слава Тебе, Господи, слава Тебе!
Дълго мълчах аз, търпях и в себе си трупах, но сега ще кънтя като камбана, защото се роди Господа, Бога моего, Който „избави душата ми от смърт, очите ми – от сълзи, и нозете ми – от препъване. Ще ходя пред лицето на Господа в земята на живите”, в царството на Богочовека Иисус Христос.
И ще пея, и ще възгласям, ще възкликвам и ще изговарям тропарната песен: „Богорóдице Дèво, рàдуйся благодàтная Марѝе, Госпóд с тобóю: благословèна ти в женàх и благословèн плóд чрèва твоегó, яко Спàса рóдила èси душ нàших.”
Спасителят се роди. Роди се в света. И в нас самите. Без Рождеството нямаше да има Възкресение и живот благословен – живот вечен.
Затова днес ангелите не шепнат, а с всичко живо пламтят и сияят, и възторжено, и свято прославят: „Слава в вышних Богу, и на земли мир, в человецех блоговоление (трижды)!”
… Слава Тебе, Господи! Слава Тебе!!!
Амин.

Пловдив, Рождество Христово – 25 декември, 2015 г.

–––––––––––––––––––––––
*Алилуйя (евр.) – Хвалете Бога!

Published in: on декември 24, 2015 at 10:32 pm  Вашият коментар  

Едната и единствена Църква Христова

IMG_1161

Свето православие

ЕДНАТА И ЕДИНСТВЕНА ЦЪРКВА ХРИСТОВА

Тодор БИКОВ,
политолог

Християнската Църква

се появява на света преди малко повече от двайсет века на Петдесетница, когато „всички се изпълниха с Дух Свети“ /Деян. 2:4/. Тя винаги е имала и ще има непримирими врагове, които са воювали и ще воюват с нея, като са целели и целят напълно и завинаги да я погубят. Църковната история ни разкрива векове на покъртително мъченичество за Христовата вяра, ала това е друга тема. Както също важна, но друга тема е и въпросът кой и защо преследва истинската православна вяра и Църква.

Поставям си конкретната задача да осветля какво догматически е Църква, от какво се състои тя и каква е целта на нейното съществуване. Изясняването на тези въпроси е особено важно, защото болшинството българи, които близо половин век бяха възпитавани в краен атеизъм и дух на богоборство, не могат да си оформят веща позиция. Разбира се, въпреки тежките времена за Църквата Бог не допусна народът да се откъсне от Христа, защото е обещал на тези, които вярват в Господ Иисус Христос и Го изповядват като Бог и Спасител, че върху тях… именно „на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят“ /Мат. 16:18/.

Но въпреки че и „душата по природа е християнка“, само вяра – без дела и светлината на знанието, не е достатъчна, за да бъдем наистина и завинаги Христови в Църквата, и чрез нея. Защото само в Църквата вярващите встъпват в единение помежду си и с всички разумни същества – с ангелите и с душите на праведниците – само в нея стават членове на великото Царство Божие, което обгръща векове и вечност, небе и земя и се управлява от нетленния Цар Господ Иисус Христос.

Църквата и Царството Божие не са едно и също

Царството Божие е духовно, невидимо, то е тържествуващата Църква, която обхваща небесните ангели, светци и праведници, а земната, войнстващата Църква, е на път към Небесното царство Христово и тържеството в Христа. Земната Църква е видимо, организирано единство на вярващите в Господ Иисус Христос, които имат общ култ и управа и е не само път към Царството Божие, но и негово осъществяване на земята, само че непълно, в някаква степен и в някои отношения. Предназначението на войнстващата Църква е преди всичко да проповядва Небесното Царство Христово, да приема чрез светото кръщение членове за него, да ги усъвършенства в духовния живот чрез тайнствата, богослужението и с други църковни средства и да бъде среда, в която членовете й да възрастват в идеала – Царството небесно. Целта на Църквата най-ясно се посочва в богооткровените думи на св. ап. Павел: „И Той /основателят и основата на светата Църква, Господ Иисус Христос – бел. ТБ/ постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването на Сина Божи, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство“ /Ефес. 4: 11-13/.

Обобщено казано: Църквата е богочовешко единство на вярващите в Богочовека Господ Иисус Христос, които в Него и чрез Него търсят спасение от греха и смъртта чрез духовно общение и единение с Бога и очакват да възкръснат за живот вечен след Второто Христово пришествие. Това общество, основано от самия Христос, не е човешка организация, а богочовешки организъм в едно тяло Христово с невидим Глава Иисус Христос. То се обединява от еднаква вяра, единно свещеноначалие /иерархия/, еднакви тайнства и постига освещение и спасение чрез действието в него на Духа Божи.

Това е едната и единствена Църква, която богоуподобява и спасява човека

и е невъзможно тя да се заблуди и да миропомаже недостоен клир, да кръщава непристойни християни. Дух Светий наставлява Църквата, а Той е онзи истински Утешител и Осветител, когото Христос изпрати от Отца, за да учи на истина и да просветлява ума на верните. Светият Дух говори в Свещеното писание чрез пророците и апостолите, а посредством светите отци и учители, чиито правила и истини са признати от светите вселенски и поместни събори, Той учи Църквата. Затова и Българската православна църква, като част от Вселенската православна църква, не може да бъде заблудена и да избере недостоен клир и да кръщава непристойници. Няма как чуждо тяло да стане част от тялото Христово. Възможно е последващо отпадане от Църквата, но не поради заблуда на Духа Светаго, а заради отдалечаване от Живоначалния Дух.

Църква, власт, общество

Църковният клир и църковният народ имат общи задължения към социума – семейството, обществото, държавата – всеки от своята позиция. Като членове на Църквата, те се подчиняват на нейните правила и канони, ала като граждани на държавата са длъжни да изпълняват законите й, а също нейните изисквания, когато те не противоречат на Божиите норми, защото „Трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци“/Деян. 5:29/. Сам Господ Иисус Христос ни учи: „Отдавайте прочее кесаревото кесарю, а Божието Богу“ /Мат. 22:15–21/. Самият Той общувал с военачалници, митари и други държавни чиновници, помагал им и ги приемал за свои последователи. Когато римският прокуратор на Иудея Пилат Го попипал: „Не знаеш ли, че имам власт да те разпна, и власт да те пусна?“, Христос отговорил: „Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише“ /Иоан 19:11/.

Пловдив, 17 декември 2015 г.

 

Published in: on декември 17, 2015 at 9:17 pm  Вашият коментар  

Пепел от рози

IMG_0973

Тодор БИКОВ

ПЕПЕЛ ОТ РОЗИ

По плаща копия дъждът
запраща.
Утопии безспир валят
кървящи.

Кумирът в черната си плът
умира.
Свирепи пламъци гризат
всемира.

И страда гордата душа
във ада.
Светът проблясна и изтля
на клада.

Published in: on декември 15, 2015 at 7:31 pm  Вашият коментар  

Гръмотечна нега

20151008_133122

Тодор БИКОВ

ГРЪМОТЕЧНА НЕГА

Събудих първата целувка,
разпуках цветове уханни
и ароматът й заплува
във вените на океана.

Една ръка астрално вписа
кармина грешен на кръвта ми
в небесната душа на листа
и белег пламенен остави.

Под струйката вълшебна лава
на полуделите ни гени
целувка устните споява
и словесата вдъхновени.

Published in: on декември 14, 2015 at 11:47 am  Вашият коментар  

Космическо зачатие

Scan0003

Тодор БИКОВ

КОСМИЧЕСКО ЗАЧАТИЕ

На път без пътна виза
в морето бурно влиза
и плава планината
отвъд брега нататък.

А билото й пори
небесните простори
и сваля на земята
звездите и луната.

Високо и далече
с безкрая се пресече
и сляха синевата
сърцето и душата.

Илюстрация от Янина Шашинг

Published in: on декември 8, 2015 at 5:41 pm  Вашият коментар  
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.