ОТ ПЕПЕЛТА НА ВРЕМЕТО
І. ГОЛА ЛУНА
Рисуват ангели безкрая –
с кръвта си кръг
чертаят.
И всяка капка кръв е жива –
със кръв греха
измива.
Възседнал лунната дрезина,
сънят света
премина,
остави диря по небето –
на сенките
крилете.
Ликуват звездните простори…
Кръгът врати
разтвори
и смях на ангели отеква
по лунната
пътека.
ІІ. КАПКИ НЕГА СЛЕД ТОВА
Гълъби в нощта
гукат и редят
огнени слова
в песен.
Чак до сутринта
кладите горят
и пречистени тела
светят.
Жар от пепелта
в пойното гнездо
птичата тъга
скрива.
Блясва светлина
в гаснещо око
и отронва се сълза
жива.
ІІІ. ДЕНЯТ ГОСПОДЕН
В деня без залези
с крило погали ни
архангел благ.
В нощта без изгреви
душите слизат и
припламва зрак.
Безсмъртни въглени
с живот изпълват ни
в нетленна плът.
Небесни същности
с любов прегръщат се
и в нас гнездят.
Пловдив, ноември 2008 г.
