Глобализацията днес се налага във всички сфери на живота – от икономиката и технологиите до политиката и културата, но тя не е ново и непознато явление в хилядолетната история на човека. Само дълбочината, динамиката и всеобхватността на развитието й са несравнимо по-големи.
„Глобален” и „глобалност” като понятия се появяват през ХІХ век, а научно те се изследват и разпространяват едва през втората половина на ХХ век.
Римският клуб постави началото на дебата за глобализацията и наложи термините „глобални явления”, „глобални процеси и проблеми”… чрез първия доклад на клуба – „За границите на растежа” от Едуард Пестел, публикуван прeз 1972 г. Но феноменът всъщност е от предисторическите времена: Месопотамските /Сенаарските/ майстори на Вавилонската кула чрез опита да построят огромния стълп целяха, от една страна, да се изкачат на небето и да „конкурират” Бога на „негова територия”, а от друга – да си създадат наземен политически, икономически и културен опорен център, откъдето чрез общия език да наложат „нов световен ред”, като надделеят над всички други племена и народи и, поробвайки ги, да отклонят човечеството от богоначертания му път. Бог обаче смесил езиците на строителите и те престанали да се разбират помежду си, изоставили гордото начинание и се разпръснали по лицето на земята. Но богоборците не изоставили идеята си за доминация над човечеството и тя минава през различни етапи и форми на изява и развитие.
Първа форма –
насилствена „глобализация”
Още древните Египет, Персия, Вавилон… обединяват чрез войни и насилие различни племена. Типичен пример за насилствена глобализация обаче е империята на Александър Македонски, който създава „глобален” ойкумен – единствен и универсален световен империум, изграден върху елинската цивилизация. Последващ образец е Римската империя. В по-ново време Наполеон, Хитлер и Сталин продължиха тенденцията на насилствена глобализация. Понастоящем Съединените американски щати съчетават прийома с неистов икономически натиск върху страни и народи.
Втора форма –
миграцията като „глобализиращ” фактор
Великото преселение на народите. От І до VІІ век в Римската империя нахлуват многобройни племена – германци, хуни и славяни, защото Азия и Европа са пренаселени. Създават се съвременните европейски народи и държави.
Кръстоносните походи през ХІІ и ХІІІ век също са феномен на глобално разселение. В стремежа си да отвоюва от мюсюлманите светите християнски земи Западът осъществява осем кръстоносни похода. Успешни са Първият поход, организиран от папа Урбан ІІ /1095/, и Шестият, но цялостната „Реконкистата” всъщност провокира така наречения религиозен туризъм – поклонничеството в Йерусалим, и пряката културна и междуцивилизационна комуникация между мюсюлмани и християни.
Великите географски открития. През 1492 г. Христофор Колумб достига Америка и европейците започват да я колонизират. В периода 1600-1664 г. Обединеното кралство установява 13 свои колонии в Северна Америка. Преди това Испания е завладяла днешните Мексико, Чили, Перу и други обширни територии от Централна Америка и Андите. Франция се сдобива с настоящия Квебек…
Днес също констатираме усилена миграция към САЩ, но и към Западна Европа. Икономически емигранти от бившите социалистически страни и цял свят търсят поминък и живот в „обетованата земя”, макар че тя се самоопределя и отстоява като ареал на „златния милиард”.
Трета форма на „глобализация” –
идеологията и мирогледът
Още древните гърци в ученията на софисти и стоици говорят за универсалността на човешкото съществуване. Идеята се засилва в империята на Александър Македонски и доминира във всички последващи империи.
В епохата на Ренесанса космополитизмът става основно учение и успешно се конкурира с патриотизма и национализма при формирането на европейските нации-държави.
Всъщност това, което античността нарича „космополитизъм”, в следващите епохи се определя като „универсализъм”, „интернационализъм”, днес англо-саксите го наричат „глобализъм”, а романо-германците – „мондиализъм”. Важното е, че зад тези понятия се крие една и съща тенденция – стремежът към унификация, който цели да ликвидира нациите и държавите, да обезличи света и да го подчини на един-единствен хегемон.
Четвърта форма –
„информационната глобализация”
Днешните глобалисти се опитват да превърнат света в „информационна нация”. Глобализацията на икономиката, политиката и културата, която се основава върху универсализирането на английския език и налагането му като международно официално средство за общуване /форма на “глобализация”, позната още от Месопотамската древност, когато тя също се опитваше да се наложи чрез единия и общ език/, днес, чрез масовите комуникации и съвременните информационни технологии, създава и моделира протичащите глобални процеси във всяка област на обществения и националния живот, като така променя и уеднаквява не само неговото качество, но и основите на всяка отделна цивилизационна среда.
Четвъртата форма на глобализация е практически всеобхватна и универсална. Атаката й срещу личността на индивида, обществата и нациите носи белезите и на трите предшестващи я форми, ала инструментите й за въздействие са на качествено нов етап от технологическото и политическото развитие на човечеството. Западната католико-протестантска цивилизация, доминирана от САЩ, е технологически най-развита и неприкрито се стреми да глобализира институциите си, като ги наложи на всички, да установи т. нар. „нов световен ред” дори със средствата на модерната война. Но очертаващият се вероятен „сблъсък между цивилизациите”, или между различията въобще, е непредвидим. И решаващ за съществуването на човека и Земята.
Тодор БИКОВ
