I. ПОД ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
Вейте, ледени ветри,
мрак и буря отвейте,
воят вихрен да секне
вдън гори тилилейски.
Нежна песен да екне
вдън гори тилилейски,
химн любовен запейте,
вейте, пламенни ветри.
II. ДУШАТА БЯЛА НА ВСЕМИРА
Напред със лодка еднодръвка
през бяла призрачна омара
самотно тялото ще плува
в саван от вечер златоткана.
Без отлив приливът ще носи
на гръб звезди и песъчинки,
а в шепи – облаци и миди…
преди оттатък да премине
душата на всемира бяла.
III. МАЯК НА БРЕГА НА БЕЗКРАЯ
Сълзите блажени на вятъра
с морета наливат очите ти.
Вълните разтварят обятия
и нежно нашепваш: „Обичам те!”
Мълвиш и шептиш, а във шепите
делфини припляскват на плиткото.
Недрата ти влажни потрепват и
прибоят се мята неистово.
Очите притваряш замаяна –
с клепачи изпиваш моретата.
Телата ни голи на пясъка
лежаха безмълвни. И светеха.
Тодор Биков, 2011 г.
