2 юни – Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми съидейници… съдейственици… съратници за човешка правда, за социална свобода, за всеобщ по-добър живот,
Днес сме се събрали да възспоменем гениалния български поет, общочовешкия идеолог и всеотдаен революционер Христо Ботев; събрали сме се на поклонение пред неговия подвиг и пред героизма на всички, които отдадоха живота си за свободата и независимостта на скъпото ни отечество. А мястото, което и днес ни събира, но никога не ще ни побере, отколе е символ на съпричастие именно с безсмъртието на онези най-светли мъже и жени, които не само мечтаеха за национална свобода и независимост, но и не стояха със скръстени ръце, а ги направиха „на чукове”, главите си – на бомби, па излязоха срещу стихиите.
Освен за свобода и независимост, те се бореха за социално равенство и братство, за личностна и обществена свобода… бореха се за справедливост, солидарност и сигурност всред хората. Искаха хляб и живот за всички и доброволно, и убедено се превърнаха в мливо, като положиха телата си между воденичните камъни на смъртта, за да наситят гладните. Проляха кръвта си, за да я прелеят във вените на идеала, който постига величие в делото, подвига и саможертвата на героите, защото те вечно работят, живеят, гинат за него и така пребъдват вовеки от рода в род, от поколение в поколение.
Някой ще каже, че всичко, срещу което Христо Ботев се е борил, съществува и днес – сякаш генетичен дефект обременява човечеството: черна прокуда обрича, върла пояда съсипва и днешните ботевци. Ще рече някой, че и до днес няма нито един социален, политически или общочовешки въпрос, който да е решен, и то – по ботевски. А с гениалните си предвиждания, критики и действия Христо Ботев подготви националната и обществената ни свобода, общочовешкото ни бъдеще. Но не го чуха „докторите на глупостта” и тъмните сили на живота, камо ли да го разберат самовлюбените „водачи” на деня, срещу които и срещу наследието им въстана поетът, публицистът, социалният революционер Христо Ботев. Нещо повече, те станаха толкова по-силни, колкото са по-малоидейни, още по-могъщи са, защото вече са рафинирано малцинство, наглостта им няма край, понеже са преситени. Ботев и ботевци им противопоставят само силата на умственото си превъзходство, велики съображения на съвест и морал, политическа всеотдайност, буден темперамент и най-накрая – живота си!
Да!, но и днес „свестните у нас считат за луди и глупецът вредом всеки почита…”! Защото живеем в епоха на материални ценности, която обрича на самотност и неразбиране най-светлите си рожби – борците за свобода и общочовешка справедливост. Затова 2 юни е и ден на българската Голгота – „кръстът е забит в живо тело”! – ден на болката е. И на клетвата. На този ден всички пътища и пътеки на България се събират на един връх – Околчица, и всички патриоти подгъват коляно и привеждат глава пред паметника на безсмъртния калоферец. И кръвта от раните на хилядите герои запечатва образа му в паметта ни, където живата вода на песните и делата му ни причастява за борба с тиранията.
А всяка тирания всякога и навсякъде се е стремяла да унищожи човешката индивидуалност, идеите за свобода, за добро и всичко смело, на което е способен щедрият човешки дух. И, все пак, никога и никъде никоя тирания не е успяла. Днес обаче тайни и явни сили, прикрили се зад хуманни идеали, геноцидират не само отделни личности и класи, но и цели народи. Срещу тази мимикрия и най-нова мутация на политическото зло и човеконенавистничество сме се събрали и ние пред Ботевия паметник и на Ботевия ден. И никаква демагогия или друга форма на насилие не ще помрачи млечния път в нашите сърца. Защото и ние, по примера на безсмъртните предтечи, бихме минали през огъня на ада, за да изгорим и засветим в несекваща връзка с тях. Защото жива е и вечно ще живее героичната приемственост между поколенията, като кръв тя преминава в жилите на истинските българи, отдадени на отечеството, на вчерашния, днешния и утрешния му ден.
Родината изисква нашите сили, нашата всеотдайност, съвестност и работливост, живота ни дори. И тъкмо тази връзка се споява от високия образец, от примера на Ботев и всички, загинали за народна и общочовешка свобода, от всички, които нямаха никаква друга мисъл, никакво друго дело, освен делото на народното, социалното благо и всеобщия идеал за правда и свобода. По техния подвиг днес се съизмерваме и ние, готови да предадем щафетата на идещите поколения.
Уважаеми госпожи и господа, уважаеми съидейници… съдейственици… съратници за човешка правда, за социална свобода, за всеобщ по-добър живот, след малко ще засвирят сирените и всички ще застанем мирно с приведена глава в знак на преклонение пред мъчениците и жертвите на Свободата. И ще замълчим. Защото след изреченото, може да прибавим само стореното от самите нас. За да остане, за да я има България. Амин.
Тодор Биков
Пловдив, 2 юни 2008 г. –
Официална церемония пред паметника на Христо Ботев –
Градската градина, 11.30 ч., организатор
Община Пловдив.
