Творческа автобиография
| Тодор Георгиев Биков е поет, публицист, политолог, литературен и художествен критик, магистър по дипломация и международни отношения. Работи като директор на Дом на културата на железничарите „Гео Милев” – Пловдив. Негови стихове, статии, рецензии, студии и пр. са печатани в национални антологии, в българския и чуждестранния печат, излъчвани са по БНТ, Радио София, Радио Пловдив и по много други електронни медии. |  |
| Международно изявеният български баритон и композитор Шемуел Бехар композира и изпълнява песни по негови стихове на големи национални и чуждестранни форуми и сцени. Издал е стихосбирките „Звук от светлина” /1990/, „Високи съзвучия” /1998/, „Кристално наднебесие” /2003/ , „Душа зад хоризонта” /2007/. Съставител е на манускриптивния сборник „Пловдивски поети и художници за любовта” /1993/ и сборника с хайку-поезия „Прагове” /2005/ – на български и английски език. Редактор е на множество стихосбирки. През 1994 г. основава и оглавява вестник „АртКлуб” – издание за култура, изкуство и социални идеи, което излиза до 2004 г. Тодор Биков е член на Съюза на българските писатели и на контролно-ревизионната му комисия. Пети пореден мандат председателства Клуб/а на дейците на културата – Пловдив. |
|
„ДРУЖЕСТВО НА ПИСАТЕЛИТЕ – ПЛОВДИВ”: САГАТА ОГНЯН САПАРЕВ И ТОДОР БИКОВ
Сигурно вече сте чули или прочели за броженията в пловдивското писателско дружество и за тяхната ескалация, където, като заместник-председател, протагонистична е моята персона. Понеже изключително ценя истината и общественото мнение за писателя и човека Тодор Биков, вменявам си в дълг лично да обясня какво всъщност се е случило и се случва.
А ето що е то:
Държавната собственост Къща „Ламартин” в Стария град е експроприирана от Огнян Сапарев и той я отдава под наем, инкасира средства от нея и ги харчи по свое усмотрение, за свое удоволствие и в свой интерес от името и за сметка на Дружество на писателите – Пловдив, чийто председател е от 1995 г., независимо от голословните си твърдения, че това не било така! За пореден път с писмо изх. № 25-00-54/26.03.2008 г. областният управител на област Пловдив Тодор Петков аргументирано го уведомява, че Дружеството на пловдивските писатели ползва къща „Ламартин” без никакво правно основание и напразно очаква от Сапарев да предприеме действия за легитимация на имота . Напротив, председателят Сапарев е експроприирал и функциите на управляващия орган – УС на дружеството, не докладва документа и, минавайки между капките, продължава да крие административната и финансовата документация на сдружението, което дава основания на членовете на УС със свои решения да искат на всяко свое заседание документите на дружеството, но за десетте легитимни заседания, които е имал управляващият орган за около година и половина, не е получил нито един документ, легитимиран с реквизити. Председателят и техническата секретарка под различни претексти отлагат изпълнението на разпореждането за предоставяне на документи и даже досега, по моя информация, никой член на легитимния управителен съвет не е виждал дружествената документация, за да си състави пълна картина и да може мотивирано да взема решения и да контролира административната и финансовата дисциплина в юридическото лице „Дружество на писателите – Пловдив”.
Това принуди УС да предприеме решителни мерки, като в последния си легитимен протокол /прот. № 10 от 09.06.08 г./ той взе решение печатът на дружеството да се съхранява и полага от заместник-председателя Тодор Биков, като се целеше поне от 9-и юни нататък да има поглед върху съдържанието и формата на съставяните документи на дружеството, но не би: Огнян Сапарев и техническата секретарка Красимира Станчева си извадили нов печат, без да уведомят управителния съвет и си продължават постарому.
Заместник-председателят Тодор Биков многократно и пред всички членове на УС предупреждаваше председателя Сапарев, че нещата в дружеството не трябва и не може да продължават така и че ако юридическото лице продължава да се управлява не според закона и устава, ще даде гласност на фактите в средствата за масова информация и ако пак няма резултат, ще сезира прокуратурата за съмненията на управителния съвет за „систематично извършвани и прикривани документни и длъжностни престъпления от председателя, техническата секретарка и счетоводителката на дружеството”, което Тодор Биков и направи в интервю пред в. „Марица” /5 юни 2008 г./ и с жалба до Районна прокуратура – Пловдив, която прилагам:
Дружество на писателите – Пловдив
Пловдив, ул. „Княз Церетелев” № 19 /Къща „Ламартин”/, сл. тел.: 032/63 17 76
ДО
РАЙОНЕН ПРОКУРОР –
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –
П Л О В Д И В
Ж А Л Б А
От ТОДОР ГЕОРГИЕВ БИКОВ –
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
„ДРУЖЕСТВО НА ПИСАТЕЛИТЕ – ПЛОВДИВ”,
Старинен Пловдив, ул. „Княз Церетелев” № 19 –
Къща „Ламартин”
ОТНОСНО: Подозрения за систематично извършвани и прикривани документни и длъжностни престъпления от председателя, техническата секретарка и счетоводителката на дружеството
ГОСПОДИН РАЙОНЕН ПРОКУРОР,
На свое редовно отчетно-изборно събрание от 7 май 2007 г. „Дружество на писателите – Пловдив” избра Управителен съвет в състав:
1. ОГНЯН СТЕФАНОВ САПАРЕВ – председател
2. ТОДОР ГЕОРГИЕВ БИКОВ – заместник-председател
3. ИВАН МАРИНОВ РОЙДОВ – член
4. ЕМИЛИЯ СТОЙЧЕВА КАМЕНОВА – член
5. ДИМИТЪР ИЛИЕВ СТОИЛОВ – член
6. ХРИСТО НАНЕВ ИВАНОВ – член
7. ВЕНЕТА ПЕТРОВА АРАХАНГЕЛОВА – член.
Досега УС е провел и протоколирал 10 редовни заседания, в които многократно е възлагал на техническата секретарка и счетоводителката да докладват и представят документи относно финансовото и организационното състояние на дружеството, но на заседанията се говореха само приказки и не се показваха никакви документи с реквизити, а единствено някои „хвърчащи” листове без подпис, печат, дата…
Лично аз съм поставял въпроса, а също и други членове на УС са изисквали да се представи за преглед и контрол документацията на дружеството, но техническата секретарка, на която дружеството от 13 години плаща заплата и която е длъжна да изпълнява решенията и разпорежданията на управителния съвет, въпреки конкретните, точни и ясни разпореждания, досега, под различни претексти и откровеното покровителство на председателя, не е предоставила ведомостта на сдружението, нито един кочан фактури, нито един автентичен финансов документ, за да видим спазва ли се закона за счетоводството и какви пари влизат и излизат, не сме видели задължителните папки – „Изходящи” и „Входящи” номера, „Заповеди”, „Договори”, „Инвентарна книга”… Вече година и половина не знаем какво сме наследили от предишните ръководства. Сформирал се е очевидно кръг от председателя, техническата секретарка и счетоводителката, които единствени разполагат със служебна информация и вероятно създават документи, подписвани от председателя, без санкцията на управляващия и контролиращ орган – УС, и въпреки неговата воля. Аз не приемам подобно поведение, което е изцяло противоуставно и тъй като са изчерпани регламентираните от устройствения правилник форми на вземане на решения, изпълнението им и контрол апелирам към надзорния орган Районна прокуратура – Пловдив, да помогне за изясняване на случая и да се произнесе съобразно компетентността си дали не се извършват квалифицирани престъпления по НК.
За да преодолее по-безболезнено проблемите, управителният съвет, съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, взе решение на навършилата пенсионна възраст техническа секретарка г-жа Красимира Иванова Станчева /ЕГН 4702094573, адрес: бул. „България” № 105, ап.17/ да бъде връчено предизвестие за пенсиониране и възложи на заместник-председателя да го изготви и да й го връчи, като изрично я запозна с решението и тя прие да го изпълни, и предостави копие на „трудовия си договор” с дружеството – кавичките са, защото от „документа” й излиза, че през 1995 г. тя е назначена по чл. 19 от КТ, който член е отменен от народното събрание през 1992 г. Аз, естествено, изготвих документите, но оттогава /вече близо два месеца!/ не мога да ги връча, защото тя не мога да я открия на работното й място, а през другото време буквално се укрива от мен, въпреки изричните разпореждания. Изпратих служебните документи с препоръчано писмо и обратна разписка на личния й адрес, но тя не го взема… каза ми това по телефона. Уникалното в случая е, че председателят г-н Огнян Сапарев персонално й е казал да не дава никакви документи, което тя съобщи на заседание на ръководството и в негово присъствие. А той е председател вече трети или четвърти мандат. Очевидно, предишните управителни съвети са допуснали стил на работа изцяло безконтролен, безотговорен и резултатите са повече от компрометиращи, защото освен всичко друго, става въпрос за десетките хиляди лева годишен бюджет на дружеството и ползване на базата му, които очевидно са експроприирани от няколко човека в нарушение на устава, нормативните документи и законите на страната.
Разбира се, всичко това води до основателни подозрения за системно извършвани и прикривани документни и длъжностни престъпления, за което може да се представят и други конкретни факти и доказателства; те, обаче, могат да се категоризират само след разследване от специализираните и компетентни органи, за което настоятелно ви моля.
Пловдив, 22 юли 2008 г.
С УВАЖЕНИЕ: /п/
Какво последва? Районна прокуратура разпореди на икономическа полиция да разследва случая. Следователят ме информира, че всички членове на УС са разпитани и са потвърдили изложеното от мен. Огнян Сапарев се оправдавал, че бил казал устно на управителен съвет, че всеки има достъп до документите, което абсолютно не отговаря на истината и е видно от много писмени и устни доказателства.
Апропо, според устава на дружеството, а и според закона за юридическите лица, управляващ орган на юридическото лице е управителният съвет и само той „1/ Представлява сдружението… 2/ управлява имуществото на сдружението, 3/ подготвя и внася в общото събрание отчет за дейността на сдружението, 4/определя реда и организира, насочва и контролира извършването на дейността, включително и тази в обща полза и носи отговорност за това, 5/ утвърждава щата на сдружението, 6/ взема решения от оперативен характер”… Очевидно е, че председателят като член на управителния съвет е само „пръв” сред равни и обикновено УС гласува на него да подписва изходящи, административни, финансови и други документи, като УС, цитиран по-горе не е гласувал на Сапарев нищо подобно, но и не е имал възможност да се запознае с фактическото наследство от другите управителни съвети, за да вземе свое решение.
Опитът и преките действия от страна на заместник-председателя да се положи организационният живот на юридическа основа, защото юридическите лица имат законовото задължение да се управляват само и единствено според нормативните изисквания, капсулира председателя и техническата секретарка. Председателят не е свиквал заседание на УС от 9-ти юни т. г., въпреки изричното уставно задължение да прави това най-малко един път на три месеца. Нещо повече, той е предприел подмолни и противоуставни действия, като на своя глава е създал нелегитимни документи, с които е публикувал тайно от повечето членове на управителния съвет обявление за общо отчетно-изборно събрание на дружеството на 9 ноември т.г. с дневен ред, който УС не е обсъждал и гласувал. А уставът е категоричен: чл. 20, т. 2. Общото събрание се свиква от Управителния съвет по негова инициатива… и с одобрен от него дневен ред.
Така на 9 ноември в къща „Ламартин” се събраха около 35 човека от общо 138 членове и проведоха т. нар. Общо отчетно-изборно събрание, за което до последно не знаеха 3-ма от общо 7-те членове на УС, а една дузина членове, квалифицируема и със заглавието на известен американски филм, конспиративно се е събирала, планирала съвместни действия срещу зам.-председателя, който си е позволил да иска дружеството да се управлява според устава и закона и в интерес на всички членове, уговаряла е и е подвеждала когото е могла и който се е преценявал като „благонадежден”, е канен на събранието, никой друг. Така че на 9 ноември в къща „Ламартин” мръсната дузина проведе линч над справедливостта, устава и закона, като на „другарски съд” „осъди и освободи” зам.-председателя от заемания пост и няколко човека се самоизбраха и самоназначиха според щенията си.
Разбира се, аз научих за събранието два дни преди това, като не вярвах на ушите си. Споделих и с други членове и разбрах, че те също не са уведомени за събрание на дружеството и споделиха, че няма да участват в нелегитимно събрание.
Аз реших да отида на „седянката”, да видя за какво иде реч и ако имам възможност, да споделя с повече хора проблемите на дружеството. Това и сторих. Въпреки че заявих, че не признавам това събрание за легитимно, за да мога да се изкажа, бях принуден да се подпиша за „регистрация”. Подписах, като заявих пред всички особеното си мнение за нелегитимност на форума и че подписвам, за да мога само да се изкажа. На това т. нар. Отчетно-изборно събрание нямаше доклад от УС и контролната комисия за отчетния период, нито пък чрез гласуване „събранието” ги освободи от отговорност, каквото е задължителното изискване на устава: чл. 19, т.9 и т. 10. Тези факти и още много други обстоятелства правят събранието порочно по смисъла на закона и устава, а „решенията” му, нищожни в правния мир. С една дума, това събрание е нелегитимно и без правни последици, което аз и много други членове на дружеството възнамерихме да докажем в съдебно заседание на Окръжен съд – Пловдив.
Последва неистова медийна атака на Огнян Сапарев и личните му избраници за „УС”. Кампанията бъка от лични нападки, лъжи и клевети по мой адрес. Сапарев продължава да не обелва и дума в отговор на мотивираните ми обвинения: Защо близо две години не е показал дружествените документи на Управителния съвет, който е единственият ръководен и контролиращ орган на сдружението; защо лъже, че на последното легитимно отчетно-изборно събрание на дружеството Биков е предложен от него, когато инициативен комитет Биков за председател на сдружението, но той си даде самоотвод и предложи Сапарев за председател, чак след това Сапарев предложи Биков за заместник-председател и Биков беше избран с 99,99% мнозинство; защо Сапарев представя Биков като непознат и чужд член на писателското дружество, когато Биков е бил до 2004 г. несменяем член на УС и зам.-председател на организацията и преди години сам се оттегли, а самият Сапарев дълги години беше негов сътрудник във вестник „Арт клуб“ и е представял, и хвалил всичките му книги…?
Защо Сапарев и още двама членове /Емилия Каменова и Димил Стоилов/ от 7-членния УС нарушиха закона, устава и морала, па направиха тайно и нелегитимно събрание, за да изключат или свалят Биков от поста, на който беше избран и който се опитваше да използва според устава и доверието, което му беше гласувано? Защо се лъже и клевети, че Биков бил взел печата на дружеството, когато печатът му беше предоставен от УС с легитмно решение, за да може УС да контролира документите на сдружението…?!
Още много и много защо остават без отговор от Огнян Сапарев и камарила. За сметка на това върви неуспешен опит да се заблуди общественото мнение, като то се манипулира чрез поплювателство, озлочестяване и саморазправа!
Аз добросъвестно направих всичко, което повеляват гражданският морал и дружественият устав, за да възтържествува справедливостта и законът. Много членове на дружеството отдавна и особено сега ме умоляват да се отделим и да регистрираме друго писателско дружество, но като дългогодишен и актуален председател на Клуба на дейците на културата – Пловдив, отказвах и отказвам, защото клубът е истинското ми амплоа. Опитах се да помогна на дружеството, но не искам цената да е разцеплението му. Вече се отказах и от съдебни постъпки срещу легитимността на „новото ръководство” и дългогодишните злоупотреби на председателя, техническата секретарка и счетоводителката, защото не искам повече да губя средства, време и сили за едно изцяло компрометирано сдружение… Обявявам, че напускам Дружество на писателите – Пловдив, защото по-нататъшното ми членството в него би означавало, че приемам или се примирявам с всичко, което се случи и случва!
Тодор Биков
Пловдив, 21 ноември 2008 г.
ОТ ПЕПЕЛТА НА ВРЕМЕТО
І. ГОЛА ЛУНА
Рисуват ангели безкрая –
с кръвта си кръг
чертаят.
И всяка капка кръв е жива –
със кръв греха
измива.
Възседнал лунната дрезина,
сънят света
премина,
остави диря по небето –
на сенките
крилете.
Ликуват звездните простори…
Кръгът врати
разтвори
и смях на ангели отеква
по лунната
пътека.
ІІ. КАПКИ НЕГА СЛЕД ТОВА
Гълъби в нощта
гукат и редят
огнени слова
в песен.
Чак до сутринта
кладите горят
и пречистени тела
светят.
Жар от пепелта
в пойното гнездо
птичата тъга
скрива.
Блясва светлина
в гаснещо око
и отронва се сълза
жива.
ІІІ. ДЕНЯТ ГОСПОДЕН
В деня без залези
с крило погали ни
архангел благ.
В нощта без изгреви
душите слизат и
припламва зрак.
Безсмъртни въглени
с живот изпълват ни
в нетленна плът.
Небесни същности
с любов прегръщат се
и в нас гнездят.
Пловдив, ноември 2008 г.
